4.05.2019 г., 23:23

Осеяни с лъчи мечти

579 2 5

Тъй красива, България пее,
покорила небесния свод...
Не забравяй кръвта, апогея
на великия славен народ!

Запомни, че си чѐдо на Рила,
приютила геройски ехтеж...
Тя шепти, а в очите ти: сила
е пленила юначен копнеж!

Запази от епохите святи
на дедите ни смели духа!
Полети над беди и преврати!
Подари на събратя искра!

Знамената се веят и греят,
а сърцето ти буйно крещи!
За душата, която милее –
всеки път е осеян с лъчи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...