May 4, 2019, 11:23 PM

Осеяни с лъчи мечти

  Poetry » Civic
582 2 5

Тъй красива, България пее,
покорила небесния свод...
Не забравяй кръвта, апогея
на великия славен народ!

Запомни, че си чѐдо на Рила,
приютила геройски ехтеж...
Тя шепти, а в очите ти: сила
е пленила юначен копнеж!

Запази от епохите святи
на дедите ни смели духа!
Полети над беди и преврати!
Подари на събратя искра!

Знамената се веят и греят,
а сърцето ти буйно крещи!
За душата, която милее –
всеки път е осеян с лъчи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...