20.04.2010 г., 8:02

Още ми е сладко

681 0 9


Преди дни си уредихме
поетична сбирка.
Мястото на сбора беше
автобусна спирка.

Слизам, чакам, няма никой!
Да не съм самин, че …

Изведнъж от автобуса
гледам - слиза Пинче!

Толкова отдавна да не
бях се виждал с нея!
“На Малвините, в Тайланд ли?”-
питах се къде е?

И така ѝ се зарадвах,
тъй се развълнувах,
че се спуснах, и я грабнах,
и я нацелувах!

И макар да се целувахме
съвсем за кратко,

от целувките на Пинче
още ми е сладко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вита, Божилова, Кина, Любо, Люсил, Белла,Жарава, Виктор и Изумрудке - благодаря ви за отзивите. Радвам им се, защото обикновено такива стихове-посвещения не се посрещат добре.
    И на тебе особено съм благодарен, Пинче, че не се разсърди за това посвещение-закачка, а го приемаш съвсем приятелски, каквото и е! То е само шега, но шега, в която има и много голяма доза истина!
  • Поздрави...!
  • !!!
    Поздравени бъдете и двамата!
  • от днес спокойно могат да се казват не автобусни спирки, а
    автобусни сбирки! Без друго винаги има тарапана.
    По- сладко е!

    поздрав, приятелю!*
    И благодаря за удоволствието!
  • И на мен ми стана сладко от твоето сладко! Поздравче, Ангар!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...