Още от земята
Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора.
Времето как още те вълнува
като нямаш сили да излизаш? -
Дрехата ми сочиш и чадъра.
Чакаш сред онези сериали
някой да се сети, че си жива.
Ужким оживено разговаряш,
копче телефонно щом намираш.
Бързам, но остава недогонено
тъжното на края неизвестен.
Питам те за всеки Рекс и Монк
и мълча на стари градски песни.
Зная си, че тайно се надяваш
батко да те приюти в отвъдното,
все по-мъчно с времето ти става,
а не го замества друг и друго.
В идващата немощ сме прашинките,
дето примиряват светлината
с разума, че както ти го виждаш,
старост е по-страшна и от рака.
Знам си аз, че тази Богородица,
дето е до снимката на татко...
те разбира както аз не мога
и познава още от земята.
Свързани произведения
Коментари
-
Райне!!!
-
Благодаря ви за вниманието! Че намерихте време
Благодаря на всички за добрата дума! Сърдечно!
Всички пътища водят там,
където думите предпочитат
да не отидат,
ако не произнасяме
по същество
една и същата им участ. -
Трудно е да гледаш мъките и тъгите на близките
Много истински, трогващ стих
Поздравления! -
Преживяно, но незабравено...Въздействащ стих, Райна, благодаря ти!
-
Стяга... Много!
-
Райна! 🥲
-
Тъгата е сестра на самотата и дъщеря на Вечността...
-
"Бързам, но остава недогонено
тъжното на края неизвестен."
Усетих на горчивото дъха... Поклон пред перото ти.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
