Още от земята
Дните, мамо, са като сухарчета,
меки от ината на сълзите ми.
В съненото нося ти попарката.
Вие ти се свят, че те надигам.
Включваме да свети телевизора.
Времето как още те вълнува
като нямаш сили да излизаш? -
Дрехата ми сочиш и чадъра.
Чакаш сред онези сериали
някой да се сети, че си жива.
Ужким оживено разговаряш,
копче телефонно щом намираш.
Бързам, но остава недогонено
тъжното на края неизвестен.
Питам те за всеки Рекс и Монк
и мълча на стари градски песни.
Зная си, че тайно се надяваш
батко да те приюти в отвъдното,
все по-мъчно с времето ти става,
а не го замества друг и друго.
В идващата немощ сме прашинките,
дето примиряват светлината
с разума, че както ти го виждаш,
старост е по-страшна и от рака.
Знам си аз, че тази Богородица,
дето е до снимката на татко...
те разбира както аз не мога
и познава още от земята.
Свързани произведения
Comments
-
Райне, разплака ме! Много силен и безкрайно тъжен стих!
-
Бъди силна, Райне.
-
Всяка дума стяга за гърлото, Райне... Много мъка, болка и любов прозират в редовете ти!
Прегръдка! 💖 -
Господ и ти, мила Райне, най-добре разбирате болката на майка ти. Бъдете здрави!
-
Какво начало само!! Разтърси ме от първите думи! Много истинско и въздействащо, Рени! Гушкам те и отпивам от болката ти...
-
Райне!!!
-
Благодаря ви за вниманието! Че намерихте време
Благодаря на всички за добрата дума! Сърдечно!
Всички пътища водят там,
където думите предпочитат
да не отидат,
ако не произнасяме
по същество
една и същата им участ. -
Трудно е да гледаш мъките и тъгите на близките
Много истински, трогващ стих
Поздравления! -
Преживяно, но незабравено...Въздействащ стих, Райна, благодаря ти!
-
Стяга... Много!
-
Райна! 🥲
-
Тъгата е сестра на самотата и дъщеря на Вечността...
-
"Бързам, но остава недогонено
тъжното на края неизвестен."
Усетих на горчивото дъха... Поклон пред перото ти.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Има и такива тъжни стихове...реалността не е само мечтание или въображение...но гледам да не товаря често четящите с мои си болки.
Мама няма да прочете този стих - защото е с акъла си, въпреки физическата немощ, и би я заболяло много...Но съм й подарявала скъпи стихове, посветени й...които вярвам, че ще запомни...
Желая ви леко перо, светли вдъхновения и много цветно лято!
Бъдете благословени!