Още веднъж за гугутките

Една гугутка загугука
на отсрещното дърво
и детството ми дойде тука,
надникна в мен с едно око...

Аз раснах в село със гугутки,
гласът им нежен все бе в мен,
но чувствата ми в тях обути,
ме правят някак, уморен.

И щом ги чуя да гугукат,
тъгата се присламча в мен,
и спомените идват тука,
и чувствам се озадачен!

И затова не ги обичам,
и затова съм против тях,
и щом ги някъде засичам,
несигурен съм и съм плах!

Аз вече писах, не отричам,
че птиците са без вина,
нещастие не ми предричат,
но идват с някаква тъга!
13.08.2014г.Драгойново

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

limeruna (Йоана)

2015-08-06T18:38:46+03:00

Чувствах се по подобен начин от характерния аромат на детската градина, дори дълго време след като спрях да ходя. Странен е човешкият мозък, да кара такива дребни неща да ни впечатляват така дълбоко. Наслаждавай се на тъгата и тя ще бъде красива, дори (почти...) желана!