Още веднъж за гугутките
403
0
1
Още веднъж за гугутките
Една гугутка загугука
на отсрещното дърво
и детството ми дойде тука,
надникна в мен с едно око...
Аз раснах в село със гугутки,
гласът им нежен все бе в мен,
но чувствата ми в тях обути,
ме правят някак, уморен.
И щом ги чуя да гугукат,
тъгата се присламча в мен,
и спомените идват тука,
и чувствам се озадачен!
И затова не ги обичам,
и затова съм против тях,
и щом ги някъде засичам,
несигурен съм и съм плах!
Аз вече писах, не отричам,
че птиците са без вина,
нещастие не ми предричат,
но идват с някаква тъга!
13.08.2014г.Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
