Aug 6, 2015, 2:04 PM

Още веднъж за гугутките

401 0 1

Още веднъж за гугутките

Една гугутка загугука
на отсрещното дърво
и детството ми дойде тука,
надникна в мен с едно око...

Аз раснах в село със гугутки,
гласът им нежен все бе в мен,
но чувствата ми в тях обути,
ме правят  някак, уморен.

И щом ги чуя да гугукат,
тъгата се присламча в мен,
и спомените идват тука,
и чувствам се озадачен!

И затова не ги обичам,
и затова съм против тях,
и щом ги някъде засичам,
несигурен съм и съм плах!

Аз вече писах, не отричам,
че птиците са без вина,
нещастие не ми предричат,
но идват с някаква тъга!
  13.08.2014г.Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чувствах се по подобен начин от характерния аромат на детската градина, дори дълго време след като спрях да ходя. Странен е човешкият мозък, да кара такива дребни неща да ни впечатляват така дълбоко. Наслаждавай се на тъгата и тя ще бъде красива, дори (почти...) желана!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...