Patrizzia (Надежда Ангелова)
2183 18513
21.07.2024 г., 9:58 ч.

Oслепяла от обич неделя... 

  Поезия » Друга
98 0 4

Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.

По кожухчето всеки бодил –
за разбойника орден сияещ.
Осемте си живота дарил,
за какво? Не ти трябва да знаеш.

Всеки белег по него е драг,
той забравил е първата битка.
Стар, проскубан и зъл котарак,
но в съня си след котките митка.

А животът девети бил бял,
същност котешка – дива и дръзка...
Сън последен в тревата заспал
и съдбата си хапе, и съска...

Утре ще го забравят. Уви.
Черна котка, а бяла повеля...
Нека спи сред добрите треви,
в ослепяла от обич неделя...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??