29.08.2008 г., 21:43

Остани

867 0 12

Аз зная колко пламъчно обичаш,

остани със мен през вечността,

през всяка нощ олтарно ме прегръщай,

твоите ръце да бъдат моите крила.

От твоя огън искам да възкръсна,

в очите ми да грейнат сто слънца,

през въздишката на дума нежна,

да ме споходи лудост във душа.

Дълбоко чувство в думите изричам,

моя обич, мой стремеж.

Очаквам твоя звънък устрем,

през който двама да се слеем

и с нежност да се отдадем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...