29.08.2008 г., 21:43

Остани

870 0 12

Аз зная колко пламъчно обичаш,

остани със мен през вечността,

през всяка нощ олтарно ме прегръщай,

твоите ръце да бъдат моите крила.

От твоя огън искам да възкръсна,

в очите ми да грейнат сто слънца,

през въздишката на дума нежна,

да ме споходи лудост във душа.

Дълбоко чувство в думите изричам,

моя обич, мой стремеж.

Очаквам твоя звънък устрем,

през който двама да се слеем

и с нежност да се отдадем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...