Аз зная колко пламъчно обичаш,
остани със мен през вечността,
през всяка нощ олтарно ме прегръщай,
твоите ръце да бъдат моите крила.
От твоя огън искам да възкръсна,
в очите ми да грейнат сто слънца,
през въздишката на дума нежна,
да ме споходи лудост във душа.
Дълбоко чувство в думите изричам,
моя обич, мой стремеж.
Очаквам твоя звънък устрем,
през който двама да се слеем
и с нежност да се отдадем.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
