Остров във Вечността

Островът във Вечността

(поема)

;

Аз имам малък светъл остров

там нейде в Космоса безкраен...

Ела ми някога на гости –

във ден от Вечността случаен!...

Ела при мен да ти разкажа:

какво в Живота съм научил

и как да впишеш пак в Пейзажа –

в Забрава дълго тънал случай...

А зная начини хиляда,

(та  даже и един отгоре!)

как Любовта да бъде млада,

когато остаряват хората...

Но няма във „хиляда нóщи”,

а във една ще ти ги кажа:

обаче ако искаш óще –

готов за Вечността съм даже...

Въртях се много из Живота

и във обърквани завои,

а все на „Нулевата кóта”

базирах новите устóи...

Но уж започвах все на чисто

и Зодиите проверявах,

пък с всичките  си Нови истини

все стари грехове повтарях!...

Обаче вярвах, че ще мога

все някога да хвана пътя

ако в нелепата тревога

пред Бъдещето: не отстъпя...

... Затуй измислих този Остров

и искам с теб да го заселим:

живот да вдъхнем из Вселената

с мотив от Боговете взели...

Живеем във Сегашно време,

а все за бъдеще мечтаем,

но днес са нашите проблеми,

които често и не знаем!...

... Повярвай ми, ще бъде просто

когато дойдеш тук, при мене

на моят фантастичен Остров

скрит в малък ъгъл на Вселената!...

... Е вярно мъничко е тясно

(а пък и бързото въртѐне!!!...)

но иначе ще е прекрасно:

понеже ще владеем Времето...

Тук изгревите са безкрайни,

а после залезите – също...

И тесничко си е за тайни,

когато нежно те прегръщам!...

Тъй даже Любовта тогава

ще е чаровно откровена,

а Гравитацията здраво

ще ни задържа във Вселената...

Надвесени над Необята

ще търсим във Безкрая взрени:

във орбитата на Земята

следи от Миналото време....

Понеже вече ще владеем

добре Законите вселенни

възможно е да преживеем

отново част от дните земни...

... Разбира се, че ще са само

от нас щастливите избрани, 

а свършат ли, ще тръгнем двама –

към бъдещите без покани...

И тъй събрали невъзможно:

тук всички Времена останали

в едно; ще минем без тревожно

очакване пред Вечността застанали.

След всички чудеса, които

за тебе, скъпа ще разкрия

едно ще си оставя скрито

обвито в тайнствена магия,

та всеки ден да ти показвам

тук Чудото на любовта си:

–загледан в щедрата ти пазва,

–очакващ нежните ти гратиси!...

Ще посадим вълшебно цвѐте,

а ароматът му прекрасен –

щом страстно вдъхнат ветровете

из Острова ще го разна́сят...

*      *     *     *     *     *     *

Ела!... Ела на моят Остров

тук всичко е и тъй вълшебно,

и тъй необичано просто:

– реално е, а е легенда!...

Имало едно време...