Острови в душата - 29
В мотела, станал с изненада стряха,
Момчил плати за още две нощувки.
След час отново в болницата бяха.
Без сянка на притворство и преструвка,
и двамата с тревогата за Роси
живееха и чакаха с надежда
да чуят "Тя герой е!" на въпроса
дали се подобрява. И изглежда
Росица вече беше осъзнала,
че те са тук с откритите си чувства.
Пред себе си накрая бе признала,
че ги обича и така разчувствана
не помнеше към някой да е била.
Тя може би добила бе представа,
че Поли и Момчил ѝ дават сила
и с тях животът днес я награждава.
Преливаха ѝ банки, а у нея
след тази катарстрофа сякаш влезе
желание в мечтите да се рее.
Предрекла беше тя, че ще залезе
на морския им изгрев красотата,
ала животът друго го предвидил.
Лишила я от рожба, днес съдбата,
без родната ѝ майка да обиди,
на Роси поверяваше детето
и търсеше от нея отговорност.
Десетки пъти питаше сърцето
готова ли е, има ли възможност,
макар Полина да не е родила,
тя грижите за нея да поеме.
Разбра, че беше лесното решила –
да бяга. А животът слага стреме
единствено на шепата смелчаци,
погледнали го право във очите.
Не мислеше, че тя е от юнаците
и храбра ли е. Той не я попита.
А заслепи я с обичта кристална
на детската красива всеотдайност.
Почувствала бе връзката ментална
и знаеше, че води към безкрайност.
На два пъти опита се да бяга
и спря я болест, после катарстрофа.
"Съдбата на Полина ме засяга,
поемам я със обич и без ропот."
Най-трудното решение бе взела,
с Момчил не бе го още споделила.
За себе си научи, че е смела,
за тях – че с друг не би ги заменила.
* * *
Момчил, избръснал вече двете бузи,
се вгледа и в дълбоките си сенки.
Но бързо чиста тениска нахлузи
и даде сам на себе си оценка
за тази ситуация критична
и страховете, свързани със Роси.
Не знаеше доколко го обича,
но не това по важност бе въпросът.
Отдъхна си, че тя остана жива,
прости ѝ, че уплашена избяга.
Жена интелигентна и красива
избира с кой в леглото си ще ляга...
Но имаше предчувствие, че нещо
голямо е подготвила съдбата.
Усещаше сърцето си горещо
и на живота стъпил той в средата
разбра, че всеки избор с отговорност
е длъжен сам като баща да прави.
За грешките до тука бе виновен,
но в миналото беше ги оставил.
Наведе се над спящата Полина
и нежно я погали по косата.
- Сънувах, че откъснах детелина
и четири видях, че са листата!
- Така ли, дъще, хубав сън това е
и щастие със сигулност те чака!
Кога ли ще се сбъдне аз не зная,
но вярвай със душата си във знака!
- Ти станал си, дори си се обръснал
да идем пак със теб при леля Роси.
И катинарче малко си засякъл.
Красив си тате! - две крачета боси
се спуснаха, подтичвайки по пода
и в банята забързани се скриха.
Дори и със сърцата си прободени,
те слънцето в надеждата откриха.
. . .
А Роси беше тъй нетърпелива,
очакваше вратата да отворят.
Щастлива, че останала е жива,
тя бе готова вече да говорят
за темите, билѝ табу до вчера.
Сърцето разтуптяваше надежда.
И смисъл във живота си намерила,
разбрала бе – към щастие отвежда!
Тогава чу, че лекичко почукват
по нейната нажеда детски пръсти.
Неканени сълзи избиват, рукват
и в стаята със стъпчици чевръсти
към нея приближава засияло
момичето, живота прекосило.
Почувства се щастливо отмаляла,
когато осъзна, че е решила
да го дари със майчина милувка.
Но първо Поли нежно я прегърна.
Притисна се към нея и с целувка
надеждата за близост тя ѝ върна.
- Ти спомни ли си филма как се казва? -
Росица със въпрос я изпревари.
И миг на изненада се показа
на детското лице, а после: - Стар е -
Полина промълви и се замисли.
Накрая в леля Роси пак се гушна.
- Надеждите за теб и тате чисти
са още днес и аз гласа им слушам...
Момчил – встрани облегнат на стената –
ги гледаше със бликаща наслада.
Но после приближи се до жената,
която в катастрофата пострада.
Пое ръката в мъжките си длани,
уверен, че очите му говорят.
Продума само: - Искам да останеш
в живота ми! Кажи какво да сторя!
Росица сведе поглед, но тъгата
напуснала отдавна бе очите.
И разцъфтя лицето на жената,
когато каза: - Нека да опитаме!
Невярващ, че е чул такива думи,
мъжът с надежда страстно я прегърна,
а Поли настани се помежду им,
на щастието първи изгрев зърнала.
Следва:
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тук си, за да ме зарадваш!💖
-
Аз пак съм тук.
-
Дано ти хареса моето виждане, Лиди! Карай нататък смело!👍
-
Предвкусвам нещо, но чакам твоето виждане.
-
Имам още какво да ви разказвам, Ники!😍 За постоянните си читатели съм подготвила като бонус още 5-6 продължения.👍🥰
-
За жалост поредицата върви към финал!
Много хубава част!
Мери!!!💖💖💖 -
Лина, радвам се, че и ти дотича! Но маратонът не е свършил - продължава, Лина!👍💖
-
Наваксах! И ми хареса много.
-
Ще направя и тях и читателите си още по-щастливи - обещавам ви момичета! През толкова страдания преминаха, заслужават, нали? Благодаря, че следите с нестихващ интререс, Скити и Нина!💖🌹
-
Ето, това очаквах - Роси да признае пред себе си чувствата, които изпитва!
-
Много ме стопли с тази част! Усещам щастливият край, Мари! Радвам се, че ни въвлече в тази толкова красива, романтична, но и изпълнена с перипетии история!
Прегръщам те! (М) -
Радвам се, че развитието на историята върви към края, който ти носи и на теб самата надежда, Мини! Хубав да е денят ти!🥰
-
Сега вече няма мърдане, направо към целта! Насладих се, Мария! Обичам истории с хубав край, така се изпълвам с надежда!
-
Надявам се и аз да няма повече! Дано ме послушат героите ми, че както и друг път съм казвала, съм се оставила те да ме водят! Прегръщам те, Тони!💕💋
-
Ооо, браво, просълзи ме!
Бях ти написала, че тази любов трябва да бъде осъществена.
Дано няма повече сътресения!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
