22.03.2013 г., 8:56

Освен човек

605 0 6

Пак над бели листи
подрежда чувства, мисли,
идеи си посява ред след ред.
Говори със Луната,
в дуел е със лъжата,
освен човек, той още е поет.

Парите са му драма,
той никога ги няма,
късмет му е поредният куплет.
На теб и мен прилича
и Господ го обича,
освен човек, той още е поет.

Душата му е хала,
Вселената побрала.
Той може да разтапя с думи лед.
Понякога е вятър,
що ходи по земята.
Освен човек, той просто е поет.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...