11.11.2018 г., 17:43

Осъзнаване

1.2K 0 1

 

Той, влакът безнадеждно закъснява…

А толкова жестоко ме боли

че дъх дори в гърдите не остава,

и мъртва съм от чакане почти.

 

А глух и ням перонът се озърта.

Дали е близо? Иде ли! Дали…

Не знае ли, че трябва да побърза

един отчаян пътник да качи.

 

Без куфар и чадър. Така го чакам.

С изстинало кафе и две ръце,

протегнати и молещи. А влакът…

той няма съвест. Няма и сърце.

 

Часовникът забързано пулсира.

Ех, време не остана. Не и днес.

Следобедно…аз всеки ден умирам

в очакване на шумния експрес.

 

Не се научих. Не, не се научих.

да спра да чакам влакове. И теб.

Все тръгвам си преди да ми се случиш.

Преди да чуя твоя глас поне.

 

Най-страшно е, обаче, да призная,

че миг преди да дойдеш тръгвам все.

Че може би не мога да оставя

на тази гара СВОИТЕ страхове…

 

И затова пристигам в чет’ри без петнайсет.

И затова си тръгвам в четири без две.

И затова аз чакам всеки ден…Напразно.

Без куфар и чадър. С едно кафе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...