diesto (Данаил Антонов)
1039 617
24.01.2020 г., 0:29 ч.

От безсъние... 

  Поезия » Любовна, Философска
620 3 2

 

Преди да ми се случиш цялата,

ела да те прегърна само.

Ужасно ми се спи, признавам си,

но искам с теб на мойто рамо...

А после, в някое разсъмване

ще се събудим. Тъй, за да избягаме.

По-важното е, че сме се сбъднали.

За мен по-важно друго... няма.

И ти ще ме целуваш, безутешно, 

а аз ще те притискам в себе си.

Самата ти, с незнайна нежност,

ще пожелаеш вечно да съм с тебе. 

А казах - "само за една прегръдка" ... 

Повярва ли? И кой ли би повярвал истински? 

Докосна ли те, няма да те върна. 

(Изобщо не е, като да дописвам 

стихове.)

Но ти преди това си помислѝ! 

Аз с никоя не имах откровения - 

такива, дето сбират две съдби. 

Такива, като мойте въжделения... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??