От безсъние...
Преди да ми се случиш цялата,
ела да те прегърна само.
Ужасно ми се спи, признавам си,
но искам с теб на мойто рамо...
А после, в някое разсъмване
ще се събудим. Тъй, за да избягаме.
По-важното е, че сме се сбъднали.
За мен по-важно друго... няма.
И ти ще ме целуваш, безутешно,
а аз ще те притискам в себе си.
Самата ти, с незнайна нежност,
ще пожелаеш вечно да съм с тебе.
А казах - "само за една прегръдка" ...
Повярва ли? И кой ли би повярвал истински?
Докосна ли те, няма да те върна.
(Изобщо не е, като да дописвам
стихове.)
Но ти преди това си помислѝ!
Аз с никоя не имах откровения -
такива, дето сбират две съдби.
Такива, като мойте въжделения...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
