14.05.2019 г., 6:24

От днес съм дипломиран егоист!

687 4 10

Научих, че съм дяволски студен. 

Добре, че беше Ти - да ми покажеш! 

Обичането всъщност е за мен - 

на думи, от които пък не ва̀жи... 

Научих, че самотния човек, 

изобщо не е нужно да е с някой. 

Достатъчен на себе си, поет, 

е живо доказателство на факта. 

Научих, че от грешките боли. 

Най-вече от досадни повторения. 

Любов ли е - е глупост, му кажи! 

И робски доброволни съжаления... 

Научих си завинаги урока. 

От днес съм дипломиран егоист! 

А истината даже и жестока, 

римувам с - органичен непукист! 

 

Стихопат. 

/DannyDiester/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом споделяш стиховете с нас, има още да работиш върху ролята си!
    Егоизмът има и градивна страна, когато ни помага да се самоутвърждаваме, човек ако не мисли за себе си - за какво живее? Нали си тук и сега твоя живот да изживееш, не не чий друг.
    А непукизмът е дебилщина: да подтискаш рационална реакция в дадени ситуации и да се правиш, че не те засяга, когато можеш да помогнеш някому?!
    Много отговори, и не винаги избираме правилния, а после се оправдаваме с непукизъм, егоизъм и т.н.
    Непукизмът не е характеристика, а реакция!
  • Непукизмът не се учи. На мен повече ми се иска, отколкото съм такъв... Виж с егоизма е различно. Там е генетично. Все по някоя линия съм го прихванал, а и дали как се мери колко е в наличност - не знам, Веси.... А бе, да не ти пука! Благодаря и поздрави!
  • Дани, имам нужда от обучение по непукизъм. Мога ли да разчитам? А иначе, знаеш че твориш докосваща и силна поезия, нали? Поздрави и от мен!
  • Благодаря на всички, за прочита и коментарите!
  • Усмивка от мен! Според мен е временно състояние, душата умира без обич. А без грешки - няма как да помъдряваме. Успех в следващата среща!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...