... от никъде никаква надежда
И тази вечер ли...
пак ще си говоря с мен?
Ще си рисувам автопортрет
с автор неизвестен?
Луната мълчи, взела пари
надута и осребрена!
Нощта се крие в следите ти
притихнала, невидима!
Какво остава за човечеца,
в тази гореща лятна нощ?
Да прегърне от олово съдбата си,
и да потъне в сълза гореща...
... от никъде никаква надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
