Jul 2, 2015, 1:43 AM  

... от никъде никаква надежда

  Poetry » Other
512 0 3

 

 

 

 

И тази вечер ли...
пак ще си говоря с мен?
Ще си рисувам автопортрет
с автор неизвестен?

Луната мълчи, взела пари
надута и осребрена!
Нощта се крие в следите ти
притихнала, невидима!

Какво остава за човечеца,
в тази гореща лятна нощ?
Да прегърне от олово съдбата си, 
и да потъне в сълза гореща...


... от никъде никаква надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отвсякъде никаква, Белла. Младен, трогнат съм от коментара ти. Толкова е обстоен. Срамувам се пред теб, че не мога и мразя да пиша коментари. Питай ме защо съм негър, ще ти кажа-не знам.
  • ... надеждата е в тирето...
  • "Ще дойде пролетта. Ще дойде странно нежна.
    И всекиго от нас за нещо ще зове.
    И в шеметния кръг на белите копнежи
    отново ще разцъфнат бели цветове."

    Горе главата, Станиславе! Винаги има поне още един изход освен "оловният".
    Поздрав за неуморното ти търсене на истинската любов. Пожелавам ти да я срещнеш, или тя тебе!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...