Oт обич
Сто години вървях, слънце кътах си в малките шепи.
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.
Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана,
вечно бягах от някого, даже в съня си не спрях.
Уморена до смърт, тичах, знаех – дори да ме хванат,
ще съм сянка на сова. Предчувствие само за грях.
Сто години... сега и минута до тебе ми стига,
моя късна любов. Ти извай ме наново – добра.
Сътвори ми небе. Ще съм твоя звезда и авлига.
Своя бяг аз покорна и тиха от обич ще спра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
