Patrizzia (Надежда Ангелова)
2300 18267
Jan 11, 2025, 1:04 AM

Oт обич 

  Poetry » Love
122 4 6

Сто години вървях, слънце кътах си в малките шепи.
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.

 

Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана,
вечно бягах от някого, даже в съня си не спрях.
Уморена до смърт, тичах, знаех – дори да ме хванат,
ще съм сянка на сова. Предчувствие само за грях.

 

Сто години... сега и минута до тебе ми стига,
моя късна любов. Ти извай ме наново – добра.
Сътвори ми небе. Ще съм твоя звезда и авлига.
Своя бяг аз покорна и тиха от обич ще спра.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??