16.06.2012 г., 22:24

От утре

1.1K 0 1

От днес съм малка черна точка,

която няма да си има име.

Свършвам се, преди да се започна.

Стапям се по теб и няма да ме има.

 

От днес съм някой без лице -

от онези с еднакви имена.

От онези с еднаквите ръце,

които галят и се забравят след това.

 

От днес  ще бъда само сянка,

която ще напомня бледи  очертания

на раменете ти, на твоята осанка.

От утре ще ми бъде упование.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна идея и с малко "пипване" стихотворението ще стане чудесно!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...