16.06.2012 г., 22:24

От утре

1.1K 0 1

От днес съм малка черна точка,

която няма да си има име.

Свършвам се, преди да се започна.

Стапям се по теб и няма да ме има.

 

От днес съм някой без лице -

от онези с еднакви имена.

От онези с еднаквите ръце,

които галят и се забравят след това.

 

От днес  ще бъда само сянка,

която ще напомня бледи  очертания

на раменете ти, на твоята осанка.

От утре ще ми бъде упование.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна идея и с малко "пипване" стихотворението ще стане чудесно!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...