16.06.2012 г., 22:24 ч.

От утре 

  Поезия
710 0 1

От днес съм малка черна точка,

която няма да си има име.

Свършвам се, преди да се започна.

Стапям се по теб и няма да ме има.

 

От днес съм някой без лице -

от онези с еднакви имена.

От онези с еднаквите ръце,

които галят и се забравят след това.

 

От днес  ще бъда само сянка,

която ще напомня бледи  очертания

на раменете ти, на твоята осанка.

От утре ще ми бъде упование.

© Пепп Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасна идея и с малко "пипване" стихотворението ще стане чудесно!
Предложения
: ??:??