От днес съм малка черна точка,
която няма да си има име.
Свършвам се, преди да се започна.
Стапям се по теб и няма да ме има.
От днес съм някой без лице -
от онези с еднакви имена.
От онези с еднаквите ръце,
които галят и се забравят след това.
От днес ще бъда само сянка,
която ще напомня бледи очертания
на раменете ти, на твоята осанка.
От утре ще ми бъде упование.