18.08.2012 г., 20:37

Отговори

1.1K 0 7

Отговори

 

Бих се разхождала.

В градина с езеро и черен плетен стол.

Защото съм някъде и искам тишина.

Съзерцавам, дишам, усещам.

Зелено, аромат и вятър.

Сядам и не ми се става.

Огладнявам.

Яде ми се салата, като цвете.

От киви, праскова, ябълка и ягоди.

До канапето от кисело мляко и мед.

Усмихвам се.

Харесва ми.

Липсата на орехи.

Защото има цвете и няма нужда от орехи в млякото.

Размишлявам с малката виличка…

Разбирам, че не ми трябва нож…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...