18.08.2012 г., 20:37

Отговори

1.1K 0 7

Отговори

 

Бих се разхождала.

В градина с езеро и черен плетен стол.

Защото съм някъде и искам тишина.

Съзерцавам, дишам, усещам.

Зелено, аромат и вятър.

Сядам и не ми се става.

Огладнявам.

Яде ми се салата, като цвете.

От киви, праскова, ябълка и ягоди.

До канапето от кисело мляко и мед.

Усмихвам се.

Харесва ми.

Липсата на орехи.

Защото има цвете и няма нужда от орехи в млякото.

Размишлявам с малката виличка…

Разбирам, че не ми трябва нож…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...