18.08.2012 г., 20:37

Отговори

1.1K 0 7

Отговори

 

Бих се разхождала.

В градина с езеро и черен плетен стол.

Защото съм някъде и искам тишина.

Съзерцавам, дишам, усещам.

Зелено, аромат и вятър.

Сядам и не ми се става.

Огладнявам.

Яде ми се салата, като цвете.

От киви, праскова, ябълка и ягоди.

До канапето от кисело мляко и мед.

Усмихвам се.

Харесва ми.

Липсата на орехи.

Защото има цвете и няма нужда от орехи в млякото.

Размишлявам с малката виличка…

Разбирам, че не ми трябва нож…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...