Aug 18, 2012, 8:37 PM

Отговори

  Poetry » Other
1.1K 0 7

Отговори

 

Бих се разхождала.

В градина с езеро и черен плетен стол.

Защото съм някъде и искам тишина.

Съзерцавам, дишам, усещам.

Зелено, аромат и вятър.

Сядам и не ми се става.

Огладнявам.

Яде ми се салата, като цвете.

От киви, праскова, ябълка и ягоди.

До канапето от кисело мляко и мед.

Усмихвам се.

Харесва ми.

Липсата на орехи.

Защото има цвете и няма нужда от орехи в млякото.

Размишлявам с малката виличка…

Разбирам, че не ми трябва нож…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...