1.02.2017 г., 18:04

Отиде си

821 2 7

Отиде си болката! Вярвай не лъжа.

Присъстваше често в душата ми тя.

Сърцето и него не успях да го вържа,

волно с него и сега си летя.

Отиде си! Зная и няма сълзи,

които солени да мият лицето.

Струните нежни като листа на брези,

не трепват, не трепват дори в детето.

Отиде си вярвай! Не ще да се върне,

любовта ме прегърна. Обичта ми дари.

Опитваше знам ли? В какво да превърне?

душата в сърцето любов сътвори.

                                               В.Й. 01.02.2017г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...