Отиде си болката! Вярвай не лъжа.
Присъстваше често в душата ми тя.
Сърцето и него не успях да го вържа,
волно с него и сега си летя.
Отиде си! Зная и няма сълзи,
които солени да мият лицето.
Струните нежни като листа на брези,
не трепват, не трепват дори в детето.
Отиде си вярвай! Не ще да се върне,
любовта ме прегърна. Обичта ми дари.
Опитваше знам ли? В какво да превърне?
душата в сърцето любов сътвори. ...