Отиде си болката! Вярвай не лъжа.
Присъстваше често в душата ми тя.
Сърцето и него не успях да го вържа,
волно с него и сега си летя.
Отиде си! Зная и няма сълзи,
които солени да мият лицето.
Струните нежни като листа на брези,
не трепват, не трепват дори в детето.
Отиде си вярвай! Не ще да се върне,
любовта ме прегърна. Обичта ми дари.
Опитваше знам ли? В какво да превърне?
душата в сърцето любов сътвори.
В.Й. 01.02.2017г.
© Васил Йотов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
