Отивам си
Ще тръгна... Как боли сърцето...
Ще легне есен на душата...
Очите ти... Очите - светят!
Захлопвам и след мен вратата.
Не зная що не се получи.
Отивам си... Благодаря!
Не съм щастливият ти случай...
Какво ли мога да даря?!
Ще падне жълтолиста есен
със златото си тъй омайно...
След мене ще остане песен
и май последната ти тайна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
