Отиват си последните...
На моите лели
Със сетни сили ритнали кросното,
тръгват си от този свят последните момичета,
на стана някога сами тъкали
тънкото платно за ризата
на първата си женска нощ.
С нишката втъкали в него
бялото на своето девичество.
Самички везали с иглата
на лоена свещица пазвата,
където ще заспиват сити рожбите.
Отиват си последните жени,
раждали на нивата децата си,
тръгват си последните жътварки,
жънали със сърп и паламарка
житото за хляба на софрата си.
Отиват си последните къщовници
със хурката изпрели нишката
на дните шарени
и топлите чорапи.
Отиват си последните невести,
месили тесто във нощвите
за вити баници и бели хлябове.
Последните
от стомни писани и тежки бъкели
отпивали горчивото и сладкото
на обичта човешка.
Тръгват си, почернени
от тъмна земна мъка,
затъкнали цедилките със спомени.
Разделят се с роднините.
Преглъщат сълзите.
Преминали баирите на своя път,
тръгват по небесната пътека,
възземат се прегърбени нагоре,
където ги зоват кавалите
на техните момчета
с белите навуща и калпаците.
Дочуват ги...
И става чудо!
Изправят се телата им,
неземна светлина лицата озарява,
усмивка тиха бръчките изтрива,
падат черните шамии,
потъмняват плитките,
втъкват тежките косичници,
обличат ризите девичи
от първата си нощ със него,
с пафти сребърни притягат тънки кръстчета.
Засияват нимби над главите им...
Като за сватба тежка пременени
отиват си последните момичета,
с венчалната халка обречени
на онова единствено момче,
което ги очаква горе.
Тръгват си от този свят небесните невести,
които знаят що е чест и вярност.
Отиват си...
венчалните халки на нас оставили.
Да не забравяме.
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отиват си за жалост.
Ние вечно ще ги помним, но децата ни не знаят за какво става въпрос-"кросно, платно, моминска чест".
Поздрави, Даша! -
....да не забравяве и запазим чист живеца в себе си.
благодаря ти Даша! -
Даша, ти си един от авторите, които винаги оставят следи с думите си в мен!
Да не забравяме! -
Силен стих, много мъдър и с красиви образи.
-
Благодаря ви за добрите отзиви.
-
Разплака ме!
Да, отиват си последните..., но докато има такива като теб - дъщери и синове, които помнят, и тях ще ги има!...
Прекрасно е!!!! -
Отиват си. Да. Но сребърните им пафти остават.
А пък пустото му сребро - тежи!
Носталгия ни оставя! -
тежък, красив... много красив. благодаря!
-
Приказно!
-
Да не забравяме!
Един прекрасен и чист свят! -
Настръхна ме! Разплака ме! Невероятно силно, истинско... думите са слаби! Поздравявам те!
Докато има хора като теб, все ще мъжделее светлинката на надеждата, че някой ден можем да се завърнем към невинните си корени.. -
Хубаво, малко тъжно!Такъв е живота едни умират ,други се раждат, важно е да не забравяме кой сме и от къде сме дошли!
-
!!!
-
Прекрасно написано, всичко има в това стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Съжалявам, че го прочетох чак сега.
(но по-добре късно, отколкото никога)