Открадни си целувка
по залез. Да е в ярко-червено.
Много топла милувка
е небето. А аз откровено
ще запомня дъха ти -
на лято, на жито, на детство.
Запази за света ти
един ягодово вкус на вълшебство.
Че ще станем големи,
ще крадем най-безочливо чувства.
Все ще нямаме време
от преливане - празно, та в пусто.
Ще се лъжем, че има
всеки ден по хиляда задачи.
А душата, ранима,
за целувки такива ще плаче.
Пак ще гледаме залез -
на компютър - тапет и реклама.
Как е тъжно и знаеш,
че билети към детството няма...
Затова си кради -
много смело целувка гореща.
И дори не мисли,
дали снима ни някой отсреща.
© Деа Всички права запазени