Откровение
Погледни ме! Замълчи!
Излишно тук е всяко слово.
Целуни ме! Не плачи!
Днес се срещаме отново...
Години дълги на раздяла
отредила бе съдбата.
Душата ми икона бе създала
с твоя образ в самотата...
В затвор сърцето се заключи.
Скръбта един хлапак невръстен
да пише стихове научи -
и всеки бе на тебе кръстен!
Но в света от сълзите изкривен,
смазан от болка, клетият аз,
от птичата песен бях окрилен,
защото там открих твоя глас!
И днес щастлив, аз не отричам -
свалих от мене всяка маска!
Пак жив съм и така обичам
целувките ти, твойта ласка...
С криле от чувства летя в синевата
и да обърна света съм готов!
Толкова дълго чаках в тъмнината,
твойта жарка прегръдка, любов!
1997
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Пантов Всички права запазени
