Mar 11, 2021, 8:02 AM

Откровение

  Poetry » Love
779 1 4

Погледни ме! Замълчи!

Излишно тук е всяко слово. 

Целуни ме! Не плачи!

Днес се срещаме отново... 

 

Години дълги на раздяла

отредила бе съдбата.

Душата ми икона бе създала

с твоя образ в самотата... 

 

В затвор сърцето се заключи. 

Скръбта един хлапак невръстен

да пише стихове научи -

и всеки бе на тебе кръстен!

 

Но в света от сълзите изкривен, 

смазан от болка, клетият аз, 

от птичата песен бях окрилен, 

защото там открих твоя глас! 

 

И днес щастлив, аз не отричам - 

свалих от мене всяка маска! 

Пак жив съм и така обичам

целувките ти, твойта ласка... 

 

С криле от чувства летя в синевата

и да обърна света съм готов! 

Толкова дълго чаках в тъмнината, 

твойта жарка прегръдка, любов! 

 

1997

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Пантов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...