Mar 11, 2021, 8:02 AM

Откровение

  Poetry » Love
782 1 4

Погледни ме! Замълчи!

Излишно тук е всяко слово. 

Целуни ме! Не плачи!

Днес се срещаме отново... 

 

Години дълги на раздяла

отредила бе съдбата.

Душата ми икона бе създала

с твоя образ в самотата... 

 

В затвор сърцето се заключи. 

Скръбта един хлапак невръстен

да пише стихове научи -

и всеки бе на тебе кръстен!

 

Но в света от сълзите изкривен, 

смазан от болка, клетият аз, 

от птичата песен бях окрилен, 

защото там открих твоя глас! 

 

И днес щастлив, аз не отричам - 

свалих от мене всяка маска! 

Пак жив съм и така обичам

целувките ти, твойта ласка... 

 

С криле от чувства летя в синевата

и да обърна света съм готов! 

Толкова дълго чаках в тъмнината, 

твойта жарка прегръдка, любов! 

 

1997

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Пантов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...