Откровение
Дали съм звяр в човешки образ,
или във мен е още малкото дете... кажи?
Дали избра ме ти, или създадоха ме те?
Погубиха детето, дори не осъзнаха как
спаси душата ми от мен, не ме пази от тях.
Убиваха ме бавно всеки ден,
но преродих се сам във огъня студен...
невинността превърна се във гордост
и сила ми донесе болката във мен.
От тебе искам вяра, за да бъда съвършен!
Омразата я няма вече, остана само малко гняв...
страхувам ли се, за тебе - да,
за мен не ме е страх.
Създадоха от мене маска те,
ще я свалиш ли ти от моето лице?
И в пътя си към тях, изгубих своето сърце,
а през очите ослепели аз виждах само края,
във който те ще страдат като мен.
Сълзите със сълзи не се изтриват, зная,
а болката със болка гаси ли се, кажи?
Не съм аз съдник, знам, един е Бог -
ще съди зарад мен.
Загубих теб по пътя си към тях
и моля се, когато всичко свърши,
под маската ти МЕН да видиш пак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Всички права запазени
