Откровения
Живея ли добре – не знам,
или се рея в тишината...
В тъгата си съм често сам,
но силно грея в тъмнината.
Владея мисъл и душа.
Милея всеки да обича,
защото в тези времена
любов с безвремие граничи.
Когато в сивите ъгли
душата свири на пиано,
светът възнася до, ре, ми
и се унася замечтано.
Когато ние сме добри,
запяват весело сърцата!
Животът винаги блести
и се запомня по делата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
