Откровено…
на любимата съседка...
Усмихната, но малко строга
видях те в нашта махала.
Помислих си: Таи тревога,
но силна ще да е жена!
С годините се опознахме.
С кафе и сладко, с много смях.
Със спомените за децата,
които топлеха душите ни с тях.
Щастлива съм, че те познавам.
Че ме прие и вярваш в мен.
Бъди такава, толкова те уважавам.
И тъй да бъде всеки ден!
Но, моля те… Не остарявай!
"Бъди ти като липовия цвят.
Макар че в юли прецъфтява.
Години пази своя аромат!"
06.06.2012г.
© Упорита Добродушкова Всички права запазени