Oct 4, 2012, 4:12 PM

Откровено…

  Poetry » Other
1K 0 1

Откровено…

                    на любимата съседка...


Усмихната, но малко строга

видях те в нашта махала.

Помислих си: Таи тревога,

но  силна ще да  е жена!

 

С годините се опознахме.

С кафе и сладко, с много смях.

Със спомените за децата,

които топлеха душите ни с тях.

 

Щастлива съм, че те познавам.

Че ме прие и вярваш в мен.

Бъди такава, толкова те уважавам.

И тъй да бъде всеки ден!

 

Но, моля те… Не остарявай!

"Бъди ти като липовия цвят.

Макар че в юли прецъфтява.

Години пази своя аромат!"

 

 

06.06.2012г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Упорита Добродушкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...