Отново есен е, и зейват пак посоките
за полети на сбрани птици,
като клавирни ноти пак по жиците
накацват черно-бели лястовици...
Под тънкото крило на пролет бяла
надиплях го небето с нежен благослов,
да бъде то постялата за двама
в една сънувана от мен любов.
Ръце простирах - две криле на птица.
Звънях от обич, пеех от любов.
Забравила, че в своята десница
аз носех само шепичка живот. ...