8.02.2011 г., 16:30

Отново ме докосна и взриви

1.5K 0 11

По бузата целувката ти пари.
Отново ме докосна и взриви.
Отчаяно се мъча да забравя
това, което ти ми причини.


*

13 години те обичам,
дори когато си и груб, и лош.
И даже свойте чувства да отричам,
надигат се във мен със нова мощ.


*

Отчаяно се мъча да избягам
от мисълта за теб през моя ден.
Изцяло никога не ще те имам...
Защо държиш сърцето ми във плен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Описваш чувствата си по прекрасен начин, но ми става тъжно... Пожелавам ти дълга и споделена любов!
  • Е,това е смисъла,обичай винаги,признавай го и пак обичай.Поздрави и още вдъхновения
  • Мила Ани, Честит празник!
    Бях забравила, колко е хубаво при теб...
    Чета те и неволно си спомням...
    "Ако можех с теб да бъда там,
    дето много нощи бил си сам.
    Нямаше защо да се преструвам,
    нямаше и будна да сънувам.
    Нямаше да мисля защо тичам
    все към теб и още те обичам."
    Сбъдната любов ти пожелавам, Ани!
    Сърдечно!
  • любовта си е болка и страдание, мила Ани...
    но жизнено ни е необходима...
    много тъжен и много красив стих...
    сърдечно те прегръщам, с обич.
  • Всичко хубаво започва с това,мила: с момента,в който едно сърце попадне в плен на друго...Не си ли съгласна?Поздравления!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...