Отново за циганското лято
Заваля... Планината отсреща,
жадно в едрите капки се впи,
сред ефирните есенни прежди,
подредиха се Думите, в стих!
После тихо проплака Гората,
със отбрулени в мрака, сълзи,
а безмерно далечен и парещ,
сън сънуваше - ярък Светлик,
за Момичето, приказно, дето,
бе се влюбило в свойто Момче,
а Съдбата, лукаво, ги вплете,
с чужди хора и в грешен Обет!
Но размърда се, сякаш, Небето,
лик смутен, позабърса с ръка
и се ширна Южнячецът ведър,
в миг усетил любовния глад!
Сладкогласната птича задруга,
щом разбуди, там, цвят и поля,
с нежни трели, Сезона подлъга,
даже Слънцето взе, че... изгря!
И за кратко с измамното Лято,
в романтичната земна Душа,
ще нахлуват мечтите обратно,
ще се носи най-благ аромат!
Ала то, не ще стопли Момчето,
в празни стаи ще страдат, уви!
Вий, човеци, помнете, Съветът:
Не пропускайте вашият… Миг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
