14.02.2023 г., 9:41

Отпиваме глътки любов

882 2 10

Глътка вино отпивам от чашата,

капки се стичат по жадните устни.

Прекрачвам в стаята на душата ти,

стъпвам тихо и плахо на пръсти.  

С вино отмивам тъгата в очите,

ритъма на  деня отнемам от теб,

усещам дъха ти заплетен в косите,

пиеш аромата ми на вино и мед.

С всяка глътка откривам послания,    

по жадните устни капки блестят.

Всяка глътка създава желания… 

Пием вино и любов е за нас този свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Так правим, Ина!
    Благодаря ти, Иван!
  • Любовта, любовта, без която не може нито едно човешко сърце! Поздравления, Скитница!
  • Пийте си, щом ви е хубаво
  • Благодаря ти, Мари! Денят е хубав по много причини, нека му се насладим! 💖
  • "Прекрачвам стаята на душата ти"!!! 👍Чудесно си го казала, силно си опоетизирала сакралния миг, Скити! Нека днес в душата ти звучат влюбени тостове и звън на мечти, мила моя!🌹

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...