Отпътуване
на Радко Радков
Днес последният рицар си взе наметалото,
метна кръст на гърба си и тръгна.
И не чу как отчаяно тракат клепалата
и плачът на камбаните сънни.
Не видя посред лято мъглата над Царевец.
Как внезапно над Търновград мръкна.
Звън на чаша, разбита след тъжна наздравица,
го изпрати да стигне до пътя.
Изпомачкана плачеше бронята в ъгъла.
Виновато мълчеше и мечът му. ...