22.12.2013 г., 13:30 ч.

Отрекох се... 

  Поезия
1472 3 9

Отрекох се от този свят. Отрекох се от всяка близост.
Ти просил ли си резен хляб... от шепите на някой ближен?


Износих си душата - стон. И всичките порезни рани.
Пак молих се за вечен дом... със сключени пред Бога длани.


А има ли живот насън? Какво е да си земно-кратък?
В очите си забодох трън. Пронизах се със таз загадка.


И поскитах си насляпо тук... и умирах във омразен смисъл.
Натрупах във сърцето студ. А съдбата си сега подписвам...


Щом отрекох се от този свят. Отрекох се от всяка близост.
Ти рисувай се със светъл цвят. И във щрихите любов ще виждаш!





© Аз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??