Отрекох се от този свят. Отрекох се от всяка близост.
Ти просил ли си резен хляб... от шепите на някой ближен?
Износих си душата - стон. И всичките порезни рани.
Пак молих се за вечен дом... със сключени пред Бога длани.
А има ли живот насън? Какво е да си земно-кратък?
В очите си забодох трън. Пронизах се със таз загадка.
И поскитах си насляпо тук... и умирах във омразен смисъл.
Натрупах във сърцето студ. А съдбата си сега подписвам...
Щом отрекох се от този свят. Отрекох се от всяка близост.
Ти рисувай се със светъл цвят. И във щрихите любов ще виждаш!