VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
21.02.2006 г., 13:01 ч.

Отрезвяване 

  Поезия
686 0 5

Едно потискано мълчание
внезапно ме събуди.
Прехапвах устни от старание
да бъда дълго друга.
Такава някаква неистинска,
каквато ти ме искаш -
мълчаща и почти недишаща.
Но...Мисля, че ми стига.
Наситих се на обещания неспазвани,
на думи, изпразнени от съдържание.
И с риск да бъда груба.
И с риск да бъда просто себе си,
сега ще си отида.
В подобен тип житейски ребуси
не искам да ме има!


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??