Отрезвяване
Едно потискано мълчание
внезапно ме събуди.
Прехапвах устни от старание
да бъда дълго друга.
Такава някаква неистинска,
каквато ти ме искаш -
мълчаща и почти недишаща.
Но...Мисля, че ми стига.
Наситих се на обещания неспазвани,
на думи, изпразнени от съдържание.
И с риск да бъда груба.
И с риск да бъда просто себе си,
сега ще си отида.
В подобен тип житейски ребуси
не искам да ме има!
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
