Отшелникът
.........................
Обърка се това, което трябваше да се обърка.
Илюзиите си събирам не с крило - с ръка.
Реших да взема част от тях и да замина
отвъд представата за мрак и светлина.
Навътре. В себе си. В прегръдката на тишината.
Там още мога да разхождам оцелелите мечти,
без делникът да ги посочва с пръст и без да им крещи,
(че друго искал е от мен) преди да заговори с тях на “ти”.
Не ми изпращай кукли на конци да ме разсмиват.
Върви по своя път и нека винаги да ти върви. ...