Отшелникът
Отшелникът
.........................
Обърка се това, което трябваше да се обърка.
Илюзиите си събирам не с крило - с ръка.
Реших да взема част от тях и да замина
отвъд представата за мрак и светлина.
Навътре. В себе си. В прегръдката на тишината.
Там още мога да разхождам оцелелите мечти,
без делникът да ги посочва с пръст и без да им крещи,
(че друго искал е от мен) преди да заговори с тях на “ти”.
Не ми изпращай кукли на конци да ме разсмиват.
Върви по своя път и нека винаги да ти върви.
Вълни от щастие душата ти да къпят и обливат,
а мен - наяве и насън - ме забрави.
Реших да взема част от себе си и да замина
отвъд представите за мрак и светлина.
Там всяко чувство получава свое лично име
и няма как да се превърне в болка и вина.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря Ви за това, че бяхте на моята страничка! Сърдечни поздрави за всички вас...
