Отваряне на портите на храма
Аз имам къща, но домът
е нещо много по-различно –
пред портата да спира път,
среднощ да приютиш звездите.
Щурче пред прага ти да спи
и мащерка да го покрива,
напролет тихите липи
с пчели и цвят да се наливат.
Скиталец – спре ли – непознат,
да го поканиш да вечеря,
да има хляб и светлина,
обител топла да намери.
Тогава къщата е храм,
душата – тайнство пред олтара.
И Господ не осъмва сам.
И никой храма не затваря.
29 август 2018, София, В.Й.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
