Извън кръга
Следобедна дрямка унесе морето.
Игривите сутрин, кристални вълни
лежерно склониха главиците; леко
полюшвани само от крехкия бриз.
Потънало в нежна рапанова песен,
съвсем не усети кога и сънят
косите си тежки над него надвеси...
Морето видя как вълните растат
и все по-нагоре, и все по-високо
издигаха своите сини билà,
пяната сгуши се в млечните облаци.
Позна се морето насън – планина.
Копнеем понякога своя реалност,
чудàта, едва ли понятна за друг!
Всеки е някой и някъде – даденост!
Животът е рамка. Мечтите са чук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
