24.07.2012 г., 21:30

Отвъд думите

1.1K 0 9
 Не мога да изкашлям остри думи,
 заседнали накриво като кост.
 Пътеката се срути помежду ни -
 един от нас ще трябва да е мост.
 Един от нас ще трябва да е бента,
 когато кипне лудата вода,
 ще трябва да е стълба към небето,
 когато натежи до смърт света.
 Ще трябва да е шепа жива пръст -
 за житен стрък или за мъртва яма...
 Един от нас ще трябва да е кръст.
 А за възкръсване са нужни двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...