Jul 24, 2012, 9:30 PM

Отвъд думите

  Poetry » Love
1.1K 0 9
 Не мога да изкашлям остри думи,
 заседнали накриво като кост.
 Пътеката се срути помежду ни -
 един от нас ще трябва да е мост.
 Един от нас ще трябва да е бента,
 когато кипне лудата вода,
 ще трябва да е стълба към небето,
 когато натежи до смърт света.
 Ще трябва да е шепа жива пръст -
 за житен стрък или за мъртва яма...
 Един от нас ще трябва да е кръст.
 А за възкръсване са нужни двама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...